monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
16 dic 2009, 16:09

Въздишки

  Poesía » Otra
834 0 5

  Въздишки

 

Колко самотни души

времето ще разтуши?

Снежни вихрушки, злини.

Страстни, невероятни  вълни.

Чакат  ни трудни дни.

 

Падат огромни звезди.

Небосклонът, прихлупен, мълчи.

С мъка любовта се сдоби.

Тихо се ронят сълзи.

Чакат  ни трудни дни.

 

Светлината бавно гори.

Силуети се мяркат в зори.

Свещи угасват.

Вино горчи.

Чакат  ни трудни дни.

 

И останаха само въздишки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    И още веднъж ти благодаря, Криси !
    Лек ден ти желая !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Светлината бавно гори"
    ...................................
    Оригинална и въздействаща метафора!
    Хареса ми много стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, Ивон !
    Много си мила !
    Понякога и така се случва с любовта !
    Приятен ден !
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    С течение на времето,може да има разтуха !
    Но душите не бива да се разрушават !
    Трябва да укрепват с вярата в доброто !
  • Mytag (Димитър Стоянов)
    Mytag (Димитър Стоянов)
    много много красиво,само имам едно въпросче-
    Колко самотни души
    времето ще разтуши?
    не е ли времето ще разруши?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0