Въздишки
Колко самотни души
времето ще разтуши?
Снежни вихрушки, злини.
Страстни, невероятни вълни.
Чакат ни трудни дни.
Падат огромни звезди.
Небосклонът, прихлупен, мълчи.
С мъка любовта се сдоби.
Тихо се ронят сълзи.
Чакат ни трудни дни.
Светлината бавно гори.
Силуети се мяркат в зори.
Свещи угасват.
Вино горчи.
Чакат ни трудни дни.
И останаха само въздишки.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
