Въздишки
Колко самотни души
времето ще разтуши?
Снежни вихрушки, злини.
Страстни, невероятни вълни.
Чакат ни трудни дни.
Падат огромни звезди.
Небосклонът, прихлупен, мълчи.
С мъка любовта се сдоби.
Тихо се ронят сълзи.
Чакат ни трудни дни.
Светлината бавно гори.
Силуети се мяркат в зори.
Свещи угасват.
Вино горчи.
Чакат ни трудни дни.
И останаха само въздишки.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
