Въздишки
Въздишки
Колко самотни души
времето ще разтуши?
Снежни вихрушки, злини.
Страстни, невероятни вълни.
Чакат ни трудни дни.
Падат огромни звезди.
Небосклонът, прихлупен, мълчи.
С мъка любовта се сдоби.
Тихо се ронят сълзи.
Чакат ни трудни дни.
Светлината бавно гори.
Силуети се мяркат в зори.
Свещи угасват.
Вино горчи.
Чакат ни трудни дни.
И останаха само въздишки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
