monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
16.12.2009 г., 16:09 ч.

Въздишки 

  Поезия » Друга
669 0 5

  Въздишки

 

Колко самотни души

времето ще разтуши?

Снежни вихрушки, злини.

Страстни, невероятни  вълни.

Чакат  ни трудни дни.

 

Падат огромни звезди.

Небосклонът, прихлупен, мълчи.

С мъка любовта се сдоби.

Тихо се ронят сълзи.

Чакат  ни трудни дни.

 

Светлината бавно гори.

Силуети се мяркат в зори.

Свещи угасват.

Вино горчи.

Чакат  ни трудни дни.

 

И останаха само въздишки.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И още веднъж ти благодаря, Криси !
    Лек ден ти желая !
  • "Светлината бавно гори"
    ...................................
    Оригинална и въздействаща метафора!
    Хареса ми много стиха ти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Ивон !
    Много си мила !
    Понякога и така се случва с любовта !
    Приятен ден !
  • С течение на времето,може да има разтуха !
    Но душите не бива да се разрушават !
    Трябва да укрепват с вярата в доброто !
  • много много красиво,само имам едно въпросче-
    Колко самотни души
    времето ще разтуши?
    не е ли времето ще разруши?
Предложения
: ??:??