19 jun 2008, 11:56

Възкръснал ангел

  Poesía » Otra
954 0 7

Жена на дявола да бъда, искам.

Да ме обича той безкрайно много.

И въпреки омразната си същност,

сърцето си на мен да отдаде.

Тогава с всичката си обич

аз ще стопля сърцето му, от студ сковано.

Ще напоя с капки нежност

изсъхналата му душа.

Ще изпълня празните очи

със светлина и с вяра.

Ще изтръгна плевелите зло.

Слънце ще посея.

И ще чакам.

Да поникне лъч надежда.

Да възкръсне ангелът в него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....