Жена на дявола да бъда, искам.
Да ме обича той безкрайно много.
И въпреки омразната си същност,
сърцето си на мен да отдаде.
Тогава с всичката си обич
аз ще стопля сърцето му, от студ сковано.
Ще напоя с капки нежност
изсъхналата му душа.
Ще изпълня празните очи
със светлина и с вяра.
Ще изтръгна плевелите зло.
Слънце ще посея.
И ще чакам.
Да поникне лъч надежда.
Да възкръсне ангелът в него.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
