Жена на дявола да бъда, искам.
Да ме обича той безкрайно много.
И въпреки омразната си същност,
сърцето си на мен да отдаде.
Тогава с всичката си обич
аз ще стопля сърцето му, от студ сковано.
Ще напоя с капки нежност
изсъхналата му душа.
Ще изпълня празните очи
със светлина и с вяра.
Ще изтръгна плевелите зло.
Слънце ще посея.
И ще чакам.
Да поникне лъч надежда.
Да възкръсне ангелът в него.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
