Жена на дявола да бъда, искам.
Да ме обича той безкрайно много.
И въпреки омразната си същност,
сърцето си на мен да отдаде.
Тогава с всичката си обич
аз ще стопля сърцето му, от студ сковано.
Ще напоя с капки нежност
изсъхналата му душа.
Ще изпълня празните очи
със светлина и с вяра.
Ще изтръгна плевелите зло.
Слънце ще посея.
И ще чакам.
Да поникне лъч надежда.
Да възкръсне ангелът в него.
© Силвия Йорданова Всички права запазени