12 feb 2019, 10:07

Възможно ли е

  Poesía » Otra
687 3 5

Тъй дисхармонична съм понякога,

неприемлива за себе си самата.

Като излющени икони

във избелели цветове

минават покрай мене другите,

а погледът ми

тъй ги приковава,

разпъва онемялата им същност.

Понякога обичам всички хора

и всичко в този свят ми става близко.

И всичко става просто и достъпно,

и срутени са всякакви прегради

пред нашите души,

които тръпнат от жажда за любов.

Със пръстите си нежно ви докосвам,

сърца от длани,

търсещи неосъзнат копнежа,

със погледа си как ви напоявам.

Възможно ли е да отхвърлиш някой,

от Бог създаден?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, оставили коментар!
  • И мен ме впечатли! Странен и интересен автор си ти - прочетох много от другите ти неща и затова го казвам. Просто харесвам нестандартното и изненадващото.
  • Радвам се, че прочетох този урок по човечност! Нека денят да свети от доброта!
  • Прекрасно усещане за доброта и искреност! Моите почитания!
  • Оригинални и верни разсъждения, поднесени поетично. Поздравление!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...