12.02.2019 г., 10:07

Възможно ли е

685 3 5

Тъй дисхармонична съм понякога,

неприемлива за себе си самата.

Като излющени икони

във избелели цветове

минават покрай мене другите,

а погледът ми

тъй ги приковава,

разпъва онемялата им същност.

Понякога обичам всички хора

и всичко в този свят ми става близко.

И всичко става просто и достъпно,

и срутени са всякакви прегради

пред нашите души,

които тръпнат от жажда за любов.

Със пръстите си нежно ви докосвам,

сърца от длани,

търсещи неосъзнат копнежа,

със погледа си как ви напоявам.

Възможно ли е да отхвърлиш някой,

от Бог създаден?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, оставили коментар!
  • И мен ме впечатли! Странен и интересен автор си ти - прочетох много от другите ти неща и затова го казвам. Просто харесвам нестандартното и изненадващото.
  • Радвам се, че прочетох този урок по човечност! Нека денят да свети от доброта!
  • Прекрасно усещане за доброта и искреност! Моите почитания!
  • Оригинални и верни разсъждения, поднесени поетично. Поздравление!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...