12 февр. 2019 г., 10:07

Възможно ли е

690 3 5

Тъй дисхармонична съм понякога,

неприемлива за себе си самата.

Като излющени икони

във избелели цветове

минават покрай мене другите,

а погледът ми

тъй ги приковава,

разпъва онемялата им същност.

Понякога обичам всички хора

и всичко в този свят ми става близко.

И всичко става просто и достъпно,

и срутени са всякакви прегради

пред нашите души,

които тръпнат от жажда за любов.

Със пръстите си нежно ви докосвам,

сърца от длани,

търсещи неосъзнат копнежа,

със погледа си как ви напоявам.

Възможно ли е да отхвърлиш някой,

от Бог създаден?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, оставили коментар!
  • И мен ме впечатли! Странен и интересен автор си ти - прочетох много от другите ти неща и затова го казвам. Просто харесвам нестандартното и изненадващото.
  • Радвам се, че прочетох този урок по човечност! Нека денят да свети от доброта!
  • Прекрасно усещане за доброта и искреност! Моите почитания!
  • Оригинални и верни разсъждения, поднесени поетично. Поздравление!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...