17 feb 2008, 10:37

Възможно ли е... 

  Poesía » De amor
868 0 3

На рамото ти сгушена ще чакам кротко

да изсънуваш своя "сладък" сън...

Ти си потънал в него тъй дълбоко...

Не искаш да се върнеш тук "отвън".

 

Ще се надявам бързо да сънуваш,

да се събудиш в светло утро обновен

и да не помниш Дулсинея, да си влюбен,

но както някога - във мен.

 

Ще се опитам да остана будна,

да не заспя във сън дълбок, омаен,

във който аз да бъда Дулсинея

на някой Дон Кихот случаен.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??