На рамото ти сгушена ще чакам кротко
да изсънуваш своя "сладък" сън...
Ти си потънал в него тъй дълбоко...
Не искаш да се върнеш тук "отвън".
Ще се надявам бързо да сънуваш,
да се събудиш в светло утро обновен
и да не помниш Дулсинея, да си влюбен,
но както някога - във мен.
Ще се опитам да остана будна,
да не заспя във сън дълбок, омаен,
във който аз да бъда Дулсинея
на някой Дон Кихот случаен.