На рамото ти сгушена ще чакам кротко
да изсънуваш своя "сладък" сън...
Ти си потънал в него тъй дълбоко...
Не искаш да се върнеш тук "отвън".
Ще се надявам бързо да сънуваш,
да се събудиш в светло утро обновен
и да не помниш Дулсинея, да си влюбен,
но както някога - във мен.
Ще се опитам да остана будна,
да не заспя във сън дълбок, омаен,
във който аз да бъда Дулсинея
на някой Дон Кихот случаен.
© Надя All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
