Възпитателен прогрес
Когато бях на шест, бях
доста палаво дете.
По цял ден нищо не ядях
освен ако имаше кюфте.
Но кюфтета в онези дни
голяма рядкост бяха
и най-често за тях в мечти
изяждах си... юфката...
,,Наказаха'' ме вкъщи често,
шипки да бера, дърва да нося...
Едва намирах си аз место
да се скрия, наште да не кося...
Ех, блажени детски дни,
кога с уроци, кога без,
но все пълни със бели
и възпитателен прогрес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Данова Todos los derechos reservados
