ЛюдмилаДанова (Людмила Данова) ЛюдмилаДанова (Людмила Данова)
28 136
19 окт. 2023 г., 20:57  

Възпитателен прогрес

866 1 4

Когато бях на шест, бях
доста палаво дете. 
По цял ден нищо не ядях 
освен ако имаше кюфте. 

Но кюфтета в онези дни
голяма рядкост бяха
и най-често за тях в мечти
изяждах си... юфката...

,,Наказаха'' ме вкъщи често, 
шипки да бера, дърва да нося... 
Едва намирах си аз место
да се скрия, наште да не кося... 

Ех, блажени детски дни, 
кога с уроци, кога без,
но все пълни със бели
и възпитателен прогрес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Пакости и наказания

12 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0