14 jul 2016, 17:59

Взаимност

825 0 8

           Взаимност

 

Когато ми прегърнеш, губя почва

и към небето само се стремя.

Усещам как във мене се приливаш                   

и двамата сме вече светлина.                                             

 

Целувката ти прави ме въздушна,

разтапям се от твоята топлина.

За тебе ставам радостно послушна,

и първата, и сетната жена.

 

Не ме вини, че често те упреквам,

ако за миг от мен се отклониш!

Аз все горя и огъня не спирам –

да можеш в моя огън да гориш.

 

Затуй за мен си тръпка и тревога,

и болка, и въздишка, и любов,

и радостно дихание, и строга,

дори когато, цялата съм зов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих за любовта!
  • Благодаря, Марине!Желая ти нови творчески успехи!
    Бъди благословен!
  • Хубаво любовно стихо... Поздрави!...
  • Благодаря ти, Руми! Радвам се, че и този път не си ме забравила!
    Бъди благословена! Лека вечер!
  • Прекрасно е, Стойне! Изляла си душата си като си изразила най-съкровените си чувства! Поздравявам те!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....