14 jul 2016, 17:59

Взаимност 

  Poesía » De amor
495 0 8

           Взаимност

 

Когато ми прегърнеш, губя почва

и към небето само се стремя.

Усещам как във мене се приливаш                   

и двамата сме вече светлина.                                             

 

Целувката ти прави ме въздушна,

разтапям се от твоята топлина.

За тебе ставам радостно послушна,

и първата, и сетната жена.

 

Не ме вини, че често те упреквам,

ако за миг от мен се отклониш!

Аз все горя и огъня не спирам –

да можеш в моя огън да гориш.

 

Затуй за мен си тръпка и тревога,

и болка, и въздишка, и любов,

и радостно дихание, и строга,

дори когато, цялата съм зов.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??