Взаимност
Когато ми прегърнеш, губя почва
и към небето само се стремя.
Усещам как във мене се приливаш
и двамата сме вече светлина.
Целувката ти прави ме въздушна,
разтапям се от твоята топлина.
За тебе ставам радостно послушна,
и първата, и сетната жена.
Не ме вини, че често те упреквам,
ако за миг от мен се отклониш!
Аз все горя и огъня не спирам –
да можеш в моя огън да гориш.
Затуй за мен си тръпка и тревога,
и болка, и въздишка, и любов,
и радостно дихание, и строга,
дори когато, цялата съм зов.
© Стойна Димова Все права защищены