14.07.2016 г., 17:59 ч.

Взаимност 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
617 0 8
Взаимност
Когато ми прегърнеш, губя почва
и към небето само се стремя.
Усещам как във мене се приливаш
и двамата сме вече светлина.
Целувката ти прави ме въздушна,
разтапям се от твоята топлина.
За тебе ставам радостно послушна,
и първата, и сетната жена.
Не ме вини, че често те упреквам,
ако за миг от мен се отклониш!
Аз все горя и огъня не спирам – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
  • Как ти беше името, момиче Как ти беше името, момиче?... Не въздишай! Знам, че съм досадна! Знам, че ...
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
  • Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...

Още произведения »