11 jul 2007, 12:12

XXX

  Poesía
814 0 4
 

Къде се ражда огъня?

Къде остава смелостта след ударите на палача?

Дали след мене спомена за мен ще тачат,

или във спомен ще остана?

Колко е достатъчно?

Душата струва ли си мъките на тялото?

Къде е Бог? Той вижда ли началото, а края?

Не зная...

Будя се и сякаш се потапям

във още по-безсмислен сън

от онзи, който не успях да досънувам,

защото бурята навън ме подлудява...

Мразя писъка на вятъра

и капките, които ми напомнят, че съм смъртен.

Слаб съм пред прозореца на вечността.

Разплаквам се, когато гледам във очите на децата си.

Защо?

Защото още нямам отговор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...