11.07.2007 г., 12:12

XXX

813 0 4
 

Къде се ражда огъня?

Къде остава смелостта след ударите на палача?

Дали след мене спомена за мен ще тачат,

или във спомен ще остана?

Колко е достатъчно?

Душата струва ли си мъките на тялото?

Къде е Бог? Той вижда ли началото, а края?

Не зная...

Будя се и сякаш се потапям

във още по-безсмислен сън

от онзи, който не успях да досънувам,

защото бурята навън ме подлудява...

Мразя писъка на вятъра

и капките, които ми напомнят, че съм смъртен.

Слаб съм пред прозореца на вечността.

Разплаквам се, когато гледам във очите на децата си.

Защо?

Защото още нямам отговор...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...