11 июл. 2007 г., 12:12

XXX

820 0 4
 

Къде се ражда огъня?

Къде остава смелостта след ударите на палача?

Дали след мене спомена за мен ще тачат,

или във спомен ще остана?

Колко е достатъчно?

Душата струва ли си мъките на тялото?

Къде е Бог? Той вижда ли началото, а края?

Не зная...

Будя се и сякаш се потапям

във още по-безсмислен сън

от онзи, който не успях да досънувам,

защото бурята навън ме подлудява...

Мразя писъка на вятъра

и капките, които ми напомнят, че съм смъртен.

Слаб съм пред прозореца на вечността.

Разплаквам се, когато гледам във очите на децата си.

Защо?

Защото още нямам отговор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...