иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Jul 11, 2007, 12:12 PM

XXX

  Poetry
825 0 4
 

Къде се ражда огъня?

Къде остава смелостта след ударите на палача?

Дали след мене спомена за мен ще тачат,

или във спомен ще остана?

Колко е достатъчно?

Душата струва ли си мъките на тялото?

Къде е Бог? Той вижда ли началото, а края?

Не зная...

Будя се и сякаш се потапям

във още по-безсмислен сън

от онзи, който не успях да досънувам,

защото бурята навън ме подлудява...

Мразя писъка на вятъра

и капките, които ми напомнят, че съм смъртен.

Слаб съм пред прозореца на вечността.

Разплаквам се, когато гледам във очите на децата си.

Защо?

Защото още нямам отговор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0