27 nov 2016, 16:13

xxx48

678 2 5

                                  На Емо

 

Девет месеца откакто ....

 

Ти си вече Оттатък.

Аз все още съм Тук.

Самота без остатък

с полуделия звук

на страстта невъзможна:

аз съм Тук, ти си Там.

Споделена безбожност

сред руини от храм.

Спомени-лешояди

ръфат плът ден след ден.

Празнота безпощадна

се оттича във мен.

И, крепи ме едничка,

тайна мисъл все пак :

че напук като птичка

през вселенския мрак,

край звезди ненаситни,

из небе като креп

мойта обич ще литне

и ще стигне до теб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...