27.11.2016 г., 16:13

xxx48

681 2 5

                                  На Емо

 

Девет месеца откакто ....

 

Ти си вече Оттатък.

Аз все още съм Тук.

Самота без остатък

с полуделия звук

на страстта невъзможна:

аз съм Тук, ти си Там.

Споделена безбожност

сред руини от храм.

Спомени-лешояди

ръфат плът ден след ден.

Празнота безпощадна

се оттича във мен.

И, крепи ме едничка,

тайна мисъл все пак :

че напук като птичка

през вселенския мрак,

край звезди ненаситни,

из небе като креп

мойта обич ще литне

и ще стигне до теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...