27.11.2016 г., 16:13

xxx48

679 2 5

                                  На Емо

 

Девет месеца откакто ....

 

Ти си вече Оттатък.

Аз все още съм Тук.

Самота без остатък

с полуделия звук

на страстта невъзможна:

аз съм Тук, ти си Там.

Споделена безбожност

сред руини от храм.

Спомени-лешояди

ръфат плът ден след ден.

Празнота безпощадна

се оттича във мен.

И, крепи ме едничка,

тайна мисъл все пак :

че напук като птичка

през вселенския мрак,

край звезди ненаситни,

из небе като креп

мойта обич ще литне

и ще стигне до теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...