27 нояб. 2016 г., 16:13

xxx48

682 2 5

                                  На Емо

 

Девет месеца откакто ....

 

Ти си вече Оттатък.

Аз все още съм Тук.

Самота без остатък

с полуделия звук

на страстта невъзможна:

аз съм Тук, ти си Там.

Споделена безбожност

сред руини от храм.

Спомени-лешояди

ръфат плът ден след ден.

Празнота безпощадна

се оттича във мен.

И, крепи ме едничка,

тайна мисъл все пак :

че напук като птичка

през вселенския мрак,

край звезди ненаситни,

из небе като креп

мойта обич ще литне

и ще стигне до теб.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...