На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък
с полуделия звук
на страстта невъзможна:
аз съм Тук, ти си Там.
Споделена безбожност
сред руини от храм.
Спомени-лешояди
ръфат плът ден след ден.
Празнота безпощадна
се оттича във мен.
И, крепи ме едничка,
тайна мисъл все пак :
че напук като птичка
през вселенския мрак,
край звезди ненаситни,
из небе като креп
мойта обич ще литне
и ще стигне до теб.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
