На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък
с полуделия звук
на страстта невъзможна:
аз съм Тук, ти си Там.
Споделена безбожност
сред руини от храм.
Спомени-лешояди
ръфат плът ден след ден.
Празнота безпощадна
се оттича във мен.
И, крепи ме едничка,
тайна мисъл все пак :
че напук като птичка
през вселенския мрак,
край звезди ненаситни,
из небе като креп
мойта обич ще литне
и ще стигне до теб.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
