12 sept 2019, 14:23  

Революциите стават нощем

  Poesía » Otra
1.4K 4 14

И все по-силен шум се вдига.

Запалвам лампата и гледам зло.

А в кухнята - какво да видя:

Хлебарки, хванали се на хоро!...

 

Със гледката докато свикна,

ощипах се – не е ли сън?

Потропват с крак, дори подвикват!...

А писка кукумявката отвън...

 

„Какво си мислите, проклети?

Обратно, хайде, в мръсния канал!

Изчезвайте във дупката, додето

не съм ви с врялата вода залял!”

 

„Омръзна ни да сме безгласни!...

И без това живеем все във мрак!

От днес сме тук, да сме наясно!...

А с тебе утре ще се видим пак!...”

 

И те за гласност претендират

и търсят, виж ги, някакви права?!

Е, туй съвсем не го разбирам!

И как ли ще се справя със това?...

 

А те във индианска нишка,

изчезнаха във близкия сифон...

Пък кукумявката все писка...

Режимът падна в тихия ми дом!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Присъединявам се към почитателите ти и аз, Роби и те поздравявам!
  • Благодаря, Албена!...По себе си знаеш, че идеите ни спохождат почти винаги неочаквано, рядко се явяват по поръчка...Просто се изпречват пред нас и сякаш ни казват: "Е, хайде сега, можеш ли да направиш от нас приличен стих?..."
    И всеки според способностите си се опитва да издокара нещо смислено, качествено, без да знае какво ще се получи накрая...Та и аз така!...
    Хубав следобед, Албена!...
  • Доста подтекст откривам в този битов сюжет... Как ти хрумна, Роберт, поздравления!
  • Добре си дошла и тук, Доче!...
  • "На крак о парии презрени..."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...