Революциите стават нощем
И все по-силен шум се вдига.
Запалвам лампата и гледам зло.
А в кухнята - какво да видя:
Хлебарки, хванали се на хоро!...
Със гледката докато свикна,
ощипах се – не е ли сън?
Потропват с крак, дори подвикват!...
А писка кукумявката отвън...
„Какво си мислите, проклети?
Обратно, хайде, в мръсния канал!
Изчезвайте във дупката, додето
не съм ви с врялата вода залял!”
„Омръзна ни да сме безгласни!...
И без това живеем все във мрак!
От днес сме тук, да сме наясно!...
А с тебе утре ще се видим пак!...”
И те за гласност претендират
и търсят, виж ги, някакви права?!
Е, туй съвсем не го разбирам!
И как ли ще се справя със това?...
А те във индианска нишка,
изчезнаха във близкия сифон...
Пък кукумявката все писка...
Режимът падна в тихия ми дом!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
