Задачата ми днес е да продишам,
да се събудя някак без гласа ти.
И да забравя тъжно думата "обичам"
и нощите, в които тихо стъпваш
в душата ми - прилична на глухарче.
От болка се разпуква празнотата.
А устните ми шепнат плахо - Май че
отиде си, преди да си останал...
преди да съм усетила, че липсваш,
преди да са се сбъднали мечтите.
Хиляда пъти в мислите ми идваш,
но все мълчиш. И все е мрак в очите. ...