6 ene 2010, 10:45

Януарско

  Poesía
552 0 2
Бяло И звук на нежност Във студената прегръдка На януарския вятър Под заспалото небе Изгубени мечти Талази от съмнения За бъдещето скрито На кръстопът от светове И разстояния Една сълза стаена Мълчалива Изчака тишината Да угасне А после се търкулна И замина Изгуби се самотна Във безкрая Дълбоко във душата ми Потъна Усетила че птиците Ги няма Студено е без тях И тъй безбрежно Върни се топлина И запази ме Аз сляпа съм От тази белота Снагата ми замръзна И боли ме Върни ми вярата В мечтите в радостта От своята жарава Възкреси ме  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ангел....
    Малко тъжен, но се надявам с набиране скорост на годината всичко да се оправи....-
  • Прекрасен стих!
    Поздравления, Елица!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....