Jan 6, 2010, 10:45 AM

Януарско

  Poetry
553 0 2
Бяло И звук на нежност Във студената прегръдка На януарския вятър Под заспалото небе Изгубени мечти Талази от съмнения За бъдещето скрито На кръстопът от светове И разстояния Една сълза стаена Мълчалива Изчака тишината Да угасне А после се търкулна И замина Изгуби се самотна Във безкрая Дълбоко във душата ми Потъна Усетила че птиците Ги няма Студено е без тях И тъй безбрежно Върни се топлина И запази ме Аз сляпа съм От тази белота Снагата ми замръзна И боли ме Върни ми вярата В мечтите в радостта От своята жарава Възкреси ме  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ангел....
    Малко тъжен, но се надявам с набиране скорост на годината всичко да се оправи....-
  • Прекрасен стих!
    Поздравления, Елица!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...