Януарско
Бяло
И звук на нежност
Във студената прегръдка
На януарския вятър
Под заспалото небе
Изгубени мечти
Талази от съмнения
За бъдещето скрито
На кръстопът от светове
И разстояния
Една сълза стаена
Мълчалива
Изчака тишината
Да угасне
А после се търкулна
И замина
Изгуби се самотна
Във безкрая
Дълбоко във душата ми
Потъна
Усетила че птиците
Ги няма
Студено е без тях
И тъй безбрежно
Върни се топлина
И запази ме
Аз сляпа съм
От тази белота
Снагата ми замръзна
И боли ме
Върни ми вярата
В мечтите в радостта
От своята жарава
Възкреси ме
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
