Стои горе слънцето. През зимата.

Грее в студените и печални ноти.

Но свети. С все сила. Наполовина…

Студено е в сенките. Само скотове.

Далече са сивите облаци. Скрити.

Там зад залеза. Носят влажни очи.

Ледени кристали. От стъкло стрити…

Отразяват се. В студени тихи лъчи.

Дори вятъра го е страх от слънцето.

Стои някъде из листата. Чуваш го…

Как шумоли. И в сухото как скърца…

Хоризонта е ярък. Само полюшване.

Птиците са на Юг. Заточени тихо…

Без да разбират те следват дъгата.

В отразена, измамна простота. Диша

в сложни танци утрото. Над земята.

Ще е зима още малко. Или вечно…

Докато не дойде пролетта. Галеща

листата на смокинята. Тъй далечен

е топлият бриз. И слънцето парещо…