Януарско, тихо
Стои горе слънцето. През зимата.
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити.
Там зад залеза. Носят влажни очи.
Ледени кристали. От стъкло стрити…
Отразяват се. В студени тихи лъчи.
Дори вятъра го е страх от слънцето.
Стои някъде из листата. Чуваш го…
Как шумоли. И в сухото как скърца…
Хоризонта е ярък. Само полюшване.
Птиците са на Юг. Заточени тихо…
Без да разбират те следват дъгата.
В отразена, измамна простота. Диша
в сложни танци утрото. Над земята.
Ще е зима още малко. Или вечно…
Докато не дойде пролетта. Галеща
листата на смокинята. Тъй далечен
е топлият бриз. И слънцето парещо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
