3 янв. 2023 г., 03:43

Януарско, тихо

740 0 0

Стои горе слънцето. През зимата.

Грее в студените и печални ноти.

Но свети. С все сила. Наполовина…

Студено е в сенките. Само скотове.

 

Далече са сивите облаци. Скрити.

Там зад залеза. Носят влажни очи.

Ледени кристали. От стъкло стрити…

Отразяват се. В студени тихи лъчи.

 

Дори вятъра го е страх от слънцето.

Стои някъде из листата. Чуваш го…

Как шумоли. И в сухото как скърца…

Хоризонта е ярък. Само полюшване.

 

Птиците са на Юг. Заточени тихо…

Без да разбират те следват дъгата.

В отразена, измамна простота. Диша

в сложни танци утрото. Над земята.

 

Ще е зима още малко. Или вечно…

Докато не дойде пролетта. Галеща

листата на смокинята. Тъй далечен

е топлият бриз. И слънцето парещо…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...