16 may 2010, 23:28

Юбилеен сонет - 1987

  Poesía
650 0 5

ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987

 

 

Преди десет години

в голямата каменна сграда

учителите упорито ни изстискваха

като лимони във горчилката на хляба си.

 

На живота овчици, вървяме със стадото.

Всяка черна овца я вдигаха на мушката.

А животът си запази правото

да ни учи, когато сме непослушници.

 

Най-непослушните вече ги няма.

Различно живяхме за едно и също време.

Равнявахме се по различно рамо.

Различно беше Бог към всички щедър.

 

Преди десет години спуснахме зърното.

Започна жътвата вече при първите...

 

                                                         1987 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...