Юбилеен сонет - 1987
ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987
Преди десет години
в голямата каменна сграда
учителите упорито ни изстискваха
като лимони във горчилката на хляба си.
На живота овчици, вървяме със стадото.
Всяка черна овца я вдигаха на мушката.
А животът си запази правото
да ни учи, когато сме непослушници.
Най-непослушните вече ги няма.
Различно живяхме за едно и също време.
Равнявахме се по различно рамо.
Различно беше Бог към всички щедър.
Преди десет години спуснахме зърното.
Започна жътвата вече при първите...
1987 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
