16 мая 2010 г., 23:28

Юбилеен сонет - 1987

649 0 5

ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987

 

 

Преди десет години

в голямата каменна сграда

учителите упорито ни изстискваха

като лимони във горчилката на хляба си.

 

На живота овчици, вървяме със стадото.

Всяка черна овца я вдигаха на мушката.

А животът си запази правото

да ни учи, когато сме непослушници.

 

Най-непослушните вече ги няма.

Различно живяхме за едно и също време.

Равнявахме се по различно рамо.

Различно беше Бог към всички щедър.

 

Преди десет години спуснахме зърното.

Започна жътвата вече при първите...

 

                                                         1987 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...