ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987
Преди десет години
в голямата каменна сграда
учителите упорито ни изстискваха
като лимони във горчилката на хляба си.
На живота овчици, вървяме със стадото.
Всяка черна овца я вдигаха на мушката.
А животът си запази правото
да ни учи, когато сме непослушници.
Най-непослушните вече ги няма.
Различно живяхме за едно и също време.
Равнявахме се по различно рамо.
Различно беше Бог към всички щедър.
Преди десет години спуснахме зърното.
Започна жътвата вече при първите...
1987 г.
© Ангел Веселинов Все права защищены