purko59 (Ангел Веселинов) purko59 (Ангел Веселинов)
445
May 16, 2010, 11:28 PM

Юбилеен сонет - 1987

  Poetry
644 0 5

ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987

 

 

Преди десет години

в голямата каменна сграда

учителите упорито ни изстискваха

като лимони във горчилката на хляба си.

 

На живота овчици, вървяме със стадото.

Всяка черна овца я вдигаха на мушката.

А животът си запази правото

да ни учи, когато сме непослушници.

 

Най-непослушните вече ги няма.

Различно живяхме за едно и също време.

Равнявахме се по различно рамо.

Различно беше Бог към всички щедър.

 

Преди десет години спуснахме зърното.

Започна жътвата вече при първите...

 

                                                         1987 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0