May 16, 2010, 11:28 PM

Юбилеен сонет - 1987

  Poetry
648 0 5

ЮБИЛЕЕН СОНЕТ - 1987

 

 

Преди десет години

в голямата каменна сграда

учителите упорито ни изстискваха

като лимони във горчилката на хляба си.

 

На живота овчици, вървяме със стадото.

Всяка черна овца я вдигаха на мушката.

А животът си запази правото

да ни учи, когато сме непослушници.

 

Най-непослушните вече ги няма.

Различно живяхме за едно и също време.

Равнявахме се по различно рамо.

Различно беше Бог към всички щедър.

 

Преди десет години спуснахме зърното.

Започна жътвата вече при първите...

 

                                                         1987 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...