28 dic 2013, 18:35

За Баба

  Poesía
655 0 3

Една жена си отиде.
Поетеса бе тя
и певица добра.
Капка по капка,
със сълзи
цял вир направи
от любов и грижи.

Сърцето на мен, на мама
си раздаде.
Сладки и соленки всякакви
от сбирки някакви
носеше с любов.

Като воин за битка
винаги готов,
за да ни защити,
скачаше,
спореше.
Споделяше мечти.
Споделяше сълзи.

Разказа ни дори
болките големи.

За любовите несподелени.
В захлас
слушах аз.

Обеди прекрасни,
вечери топли
с любов безусловна
приготвяше.
Целувки топли раздаваше.
 Ръката ù усещам още.
Топлината в усмивката,
в очите… и тъгата нощем.
Че сама си беше,
ала път с километри ни делеше.

Нежно милваше.
Втора майка беше ми тя.
Ах, каква жена!
Жена с велика история!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...