За Баба
650
0
3
Една жена си отиде.
Поетеса бе тя
и певица добра.
Капка по капка,
със сълзи
цял вир направи
от любов и грижи.
Сърцето на мен, на мама
си раздаде.
Сладки и соленки всякакви
от сбирки някакви
носеше с любов.
Като воин за битка
винаги готов,
за да ни защити,
скачаше,
спореше.
Споделяше мечти.
Споделяше сълзи.
Разказа ни дори
болките големи.
За любовите несподелени.
В захлас
слушах аз.
Обеди прекрасни,
вечери топли
с любов безусловна
приготвяше.
Целувки топли раздаваше.
Ръката ù усещам още.
Топлината в усмивката,
в очите… и тъгата нощем.
Че сама си беше,
ала път с километри ни делеше.
Нежно милваше.
Втора майка беше ми тя.
Ах, каква жена!
Жена с велика история!
© Дениз All rights reserved.
