24 oct 2007, 11:12

За цветята

2.3K 0 31


               
                         Милите ми теменужки  как са нацъфтели!
                         Като пъстри пеперуди при мене долетели.
                         Когато с тежки думи пак попари ме сланата,
                         при тях на чисто и красиво скривам си душата.

                                        -----------------------------------

                         Аспарагусът ми буйно, като водопад, прелива,
                         цветчета мънички и бели в зеленото се крият.
                         Днес в красива младост, утре в късна зрялост
                         в червени плодове ще греят, ще ми носят радост.

                                        -------------------------------------

                         И мушкатите цъфтят, и за студа навън нехаят,
                         зад прозореца на топличко за слънце си мечтаят.
                         Денят посрещат и нощта и с усмивка ги изпращат,
                         сбират погледи и красота и пълни с обич ми ги връщат.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...