25 ago 2018, 22:08

За да бъде светлина

  Poesía » Otra
802 0 1

Всичко няма много смисъл,
на цялото без другата половина.
Добър магьосник е орисал.
да я търсим често в зима.


Дирим този златен къс,
но се нуждаем от талант,
а не единствено от хъс,
за да намерим диамант.


Крачим в тъмнина и студ.
Заклещени във ледове.
Приличаме на някой луд.
Ровим из снега с ръце.


В преспите дълбоки на съдбата.
Отдавна сякаш начертана.
Която казват е отплата,
за посоката избрана.


Но, щом е пътят начертан

и го следваш несломен.
Над тебе има параван.
Криещ точно онзи ден.


Във, който тихо ще откриеш,
сред студенината- топлина.
Ще я изровиш, ще я скриеш,
Приютил във пазвата дъга.


Ще се питаш тайничко- нима?
Нима е тя, или пък той?
Ще те пробожда под едно ребро.
Ще закопнееш за покой.


А после само ще се молиш.
Дано опазиш някак това.
Готов със всичко да се бориш,
за да бъде светлина.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...