Aug 25, 2018, 10:08 PM

За да бъде светлина

  Poetry » Other
804 0 1

Всичко няма много смисъл,
на цялото без другата половина.
Добър магьосник е орисал.
да я търсим често в зима.


Дирим този златен къс,
но се нуждаем от талант,
а не единствено от хъс,
за да намерим диамант.


Крачим в тъмнина и студ.
Заклещени във ледове.
Приличаме на някой луд.
Ровим из снега с ръце.


В преспите дълбоки на съдбата.
Отдавна сякаш начертана.
Която казват е отплата,
за посоката избрана.


Но, щом е пътят начертан

и го следваш несломен.
Над тебе има параван.
Криещ точно онзи ден.


Във, който тихо ще откриеш,
сред студенината- топлина.
Ще я изровиш, ще я скриеш,
Приютил във пазвата дъга.


Ще се питаш тайничко- нима?
Нима е тя, или пък той?
Ще те пробожда под едно ребро.
Ще закопнееш за покой.


А после само ще се молиш.
Дано опазиш някак това.
Готов със всичко да се бориш,
за да бъде светлина.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...