25.08.2018 г., 22:08

За да бъде светлина

801 0 1

Всичко няма много смисъл,
на цялото без другата половина.
Добър магьосник е орисал.
да я търсим често в зима.


Дирим този златен къс,
но се нуждаем от талант,
а не единствено от хъс,
за да намерим диамант.


Крачим в тъмнина и студ.
Заклещени във ледове.
Приличаме на някой луд.
Ровим из снега с ръце.


В преспите дълбоки на съдбата.
Отдавна сякаш начертана.
Която казват е отплата,
за посоката избрана.


Но, щом е пътят начертан

и го следваш несломен.
Над тебе има параван.
Криещ точно онзи ден.


Във, който тихо ще откриеш,
сред студенината- топлина.
Ще я изровиш, ще я скриеш,
Приютил във пазвата дъга.


Ще се питаш тайничко- нима?
Нима е тя, или пък той?
Ще те пробожда под едно ребро.
Ще закопнееш за покой.


А после само ще се молиш.
Дано опазиш някак това.
Готов със всичко да се бориш,
за да бъде светлина.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...