10 dic 2008, 16:17

... за да не забравя 

  Poesía » Otra
1843 0 37

 

Звездите падат като зрели круши
над къщите, приличащи на гъби.
Безбройни калдъръмени пътеки,
сглобили са градчето като пъзел.
Върхарите, удавени в небето,
извиват гордо снажното си тяло.
Със залеза завито е полето,
а времето загадъчно е спряло.
Могилите, хайдушките поляни,
търкулнатият воденичен камък
и каменни пресъхнали герани...
запалиха в историята пламък.
А в нощвите с брашняни аромати,
луната търкули се... като пита.
Небето е сега така голямо,
светулките приличат на огнища.
Забравата поглъща всеки спомен,
а болката очите ми склопява.
Една сълза със щипка сол изплаках,
ще пари дълго... за да не забравя!

 

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??