Dec 10, 2008, 4:17 PM

... за да не забравя

Poetry » Other

2K 0 37

Звездите падат като зрели круши
над къщите, приличащи на гъби.
Безбройни калдъръмени пътеки,
сглобили са градчето като пъзел.
Върхарите, удавени в небето,
извиват гордо снажното си тяло.
Със залеза завито е полето,
а времето загадъчно е спряло.
Могилите, хайдушките поляни,
търкулнатият воденичен камък
и каменни пресъхнали герани...
запалиха в историята пламък.
А в нощвите с брашняни аромати,
луната търкули се... като пита.
Небето е сега така голямо,
светулките приличат на огнища.
Забравата поглъща всеки спомен,
а болката очите ми склопява.
Една сълза със щипка сол изплаках,
ще пари дълго... за да не забравя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlanal (Светлана Лажова)

Със залеза завито е полето,
а времето загадъчно е спряло.

Небето е сега така голямо,
светулките приличат на огнища.

Представих си тази красота!!!

2009-01-08T12:29:48+02:00
vanila_n (Виолета)

НЕвероятно много ми харесват творенията ти!

2009-01-04T20:55:28+02:00
нмг (Надежда Маринова )

"а времето загадъчно е спряло"
Страхотно е! (Как да не спре времето!)
Щастлива 2009-та!

2009-01-04T00:06:13+02:00
veselomomi4e (Веселина)

Незабравима си

2009-01-03T19:32:50+02:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

...аз не бих могла да те забравя, затова и се връщам тек при теб понякога-за да се насладя на майсторството да дълбаеш в душата,Креми!...и между другото-пак ме заболя..."ще пари дълго... за да не забравя!"

2009-01-03T17:45:49+02:00