12 may 2022, 16:13

За да ни има!

  Poesía
828 0 4

На братята св. св. Кирил и Методий

 

Под пламъка трептящ на вощеница                   

родихте българските писмена̀.

И слово българско светът засрича.

Във всеки дом запалихте искра.

 

На знанието темели изградихте

и просветѐн събуди се духът.                                      

С вяра, от оръжие по-силна

и с гордостта на непокорен лъв!

 

Днес огънят от братята мъждее…

Да го разпалим длъжни сме отново

и ново, силно семе да посеем

на знанието  и писаното слово!

 

За да плодѝ богато българската нива!

За да пребъдем утре! За да ни има!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...