May 12, 2022, 4:13 PM

За да ни има!

  Poetry
832 0 4

На братята св. св. Кирил и Методий

 

Под пламъка трептящ на вощеница                   

родихте българските писмена̀.

И слово българско светът засрича.

Във всеки дом запалихте искра.

 

На знанието темели изградихте

и просветѐн събуди се духът.                                      

С вяра, от оръжие по-силна

и с гордостта на непокорен лъв!

 

Днес огънят от братята мъждее…

Да го разпалим длъжни сме отново

и ново, силно семе да посеем

на знанието  и писаното слово!

 

За да плодѝ богато българската нива!

За да пребъдем утре! За да ни има!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...