12.05.2022 г., 16:13

За да ни има!

831 0 4

На братята св. св. Кирил и Методий

 

Под пламъка трептящ на вощеница                   

родихте българските писмена̀.

И слово българско светът засрича.

Във всеки дом запалихте искра.

 

На знанието темели изградихте

и просветѐн събуди се духът.                                      

С вяра, от оръжие по-силна

и с гордостта на непокорен лъв!

 

Днес огънят от братята мъждее…

Да го разпалим длъжни сме отново

и ново, силно семе да посеем

на знанието  и писаното слово!

 

За да плодѝ богато българската нива!

За да пребъдем утре! За да ни има!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...