12 мая 2022 г., 16:13

За да ни има!

834 0 4

На братята св. св. Кирил и Методий

 

Под пламъка трептящ на вощеница                   

родихте българските писмена̀.

И слово българско светът засрича.

Във всеки дом запалихте искра.

 

На знанието темели изградихте

и просветѐн събуди се духът.                                      

С вяра, от оръжие по-силна

и с гордостта на непокорен лъв!

 

Днес огънят от братята мъждее…

Да го разпалим длъжни сме отново

и ново, силно семе да посеем

на знанието  и писаното слово!

 

За да плодѝ богато българската нива!

За да пребъдем утре! За да ни има!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...